Jan 13, 2006, 9:22 PM

Огнено момиче 

  Poetry
1454 0 2
С тъмните коси разпилени,
лъхаш ти страст и любов,
а очите ти зърна кафени
ме обливат с твоя весел зов.

Като пале сред поляна
съм самотен аз без тебе
твоята приятелска отмяна
чакам пак да чуя.

Колко радостно и мило
е със тебе да говоря.
Моето сърце се скрило
в твоята прегръдка нежна, силна...

Аз ше помня,
но помни и ти,
че приятели големи
ще останем аз и ти.

© Иван Кирчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??