Огнище
Огнище
Родих се до изгаснало огнище, пепел и тъга.
Отгледа ме споменът - зa тиха есен, унесена в нощта.
Вярваха във мен слугите на всички хора по света.
Всички искаха да донеса спомена на любовта.
Родих се от мечтите... на едно изсъхнало дърво.
Майка ми бе душата, таткото - гора.
Съдба ми подариха - от прах и от сълза.
Религия ми сътвориха от няколко листа.
Родиха ме мечтите - за вяра и за свобода.
Вярваха във мен звездите и за вечността.
Реките спряха, искаха да вярват и те във чудеса.
Душата ми изплува, сълзата ме обля със нежна светлина.
Огнището отново огънят събуди.
Стана, на рамото ми се подпря,
усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.
И дари със топлина... света.
Юлиано
© Юлиано Кръстев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно е!Правиш страхотни неща
-
Поздравления!!!Харесва ми как пишеш...
-
Добре,добре!
-
Прекрасно ! Поздрави !
-
Огнището на Горски дух?
"Огнището отново огънят събуди.
Стана, на рамото ми се подпря,
усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.
И дари със топлина... света. "
Честит рожден ден! Ново начало, нови мечти, нова гора - обляна в светлина! И... нов стих, който с душата си чета! Прегръщам те, Юлиано! -
Колко мило и нежно!Поздравления!!!
-
А ти дари мен с топлина...
с обич, Юлиано. -
Поезията ти ражда в мен мечтание и топла усмивка!Благодаря за удоволствието да те чета!Поздрав за слънчев и вдъхновен ден!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
