Feb 2, 2008, 8:56 AM

Огнище 

  Poetry
5.0 / 7
1365 0 8
 

                 Огнище

 

Родих се до изгаснало огнище, пепел и тъга.

Отгледа ме споменът - зa тиха есен, унесена в нощта.

Вярваха във мен слугите на всички хора по света.

Всички искаха да донеса спомена на любовта.

 

Родих се от мечтите... на едно изсъхнало дърво.

Майка ми бе душата, таткото - гора.

Съдба ми подариха - от прах и от сълза.

Религия ми сътвориха от няколко листа.

 

Родиха ме мечтите - за вяра и за свобода.

Вярваха във мен звездите и за вечността.

Реките спряха, искаха да вярват и те във чудеса.

Душата ми изплува, сълзата ме обля със нежна светлина.

 

Огнището отново огънят събуди.

Стана, на рамото ми се подпря,

усмихна ми се, разбрах - съдба ми е това.

И дари със топлина... света.

 

                         

                          Юлиано

© Юлиано Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works

More works »