Подобно черупка на охлюв,

отвътре съм хлъзгав и кух

и щастие вечно отлагам за после,

скрит в замък толкова пуст.

А трябва във теб да се влюбя

и звездите да ти сваля,

гнезденце от камък да свия,

в легло със змии да заспя.

Сънувам в нощта как живея,

с теб тичам по пясъка гол

и после се любим на кея,

опиянени от жив алкохол.

Подобно на морска сирена,

подмамваш ме с приказен глас,

подобно на чайка ранена

към Сцила политам завчас.

Попадам в плен на скалите,

при нимфата на Одисей.

Душата на воля се скита,

очаква любовен повей.

Принцесо с цвят на какао,

защо ми сърцето плени?

Слънцето, рано изгряло,

в миг двама ще ни вкамени.

Ще бъдеш ли мойта лисица,

капризната роза с бодли,

поливана с прясна водица-

че нивга тук дъжд не вали.

Моя изящна Мадона,

девица от грешния свят,

ръката ми щом нежно хвана,

сърцата ни ярко блестят.

В деня ще битуваме двама,

погълнати в делнични грижи,

в съня ще се любиме само

и тъй дните се нижат.