ОГРАБЕНА
Съдба,
знаеш ли колко много от себе си дадох?
А знаеш ли, че аз от тях нищо не взех…
Колко пъти чувствата нежно си раздадох?
А във всеки край за душата си се борех!
Дадох най- чистата си топла любов, съдба,
Те идваха тъй истински, мили и лъчезарни,
накрая, обаче, плачеше съсипана моята душа.
И тръгваха, разкрили душите си коварни!
Очите ми често пълнят се със сълзи горчиви.
Трупат се във мен и болка, и самота… ...