Една жена душата си събира
парченце по парченце я лепи,
кърви горката, в агония умира
до своите несбъднати мечти.
Така до смърт само жена обича
ограбена, сто пъти унизена
душа и тяло в тъмното съблича
жена за грях, жена благословена.
Забравила за гордата си същност,
понесла с болка тежкия си кръст
с по женски фината изящност
не иска отговор, не иска мъст. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up