Ако докосне пак челото ми
със леденостудените си устни
на сивото презрение досадата,
ще мога ли отново да се скрия
зад откровенията ваши неизказани
между дъските разковани от оградата?
Дъски красиви, цветно боядисани,
разхлопани от слънцето и вятъра...
от майсторска ръка добре курдисани.
Ала защо гори като на клада
Душата ми изгнаник беден, клет?
И на поезия избива го, срамът надвил поет. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up