Твоя свят е леден и самотен

северен, полярен край....

Ти далечен и сиротен

не разбираш моя рай.

Моя свят са огнени пожари

и ухае на море

пясъка му ситен жари

чайки са с разперени криле....

Твойта нощ е толкова студена

голи клони, ледени поля

и душата ти трепери наранена

безнадеждно влюбена, сама.

Мойта нощ са залези горещи

смело газещи в огън тих

бурни страсти и внезапни срещи,

за да ги превърна в кратък стих.

Огън съм, стопявам ледовете

и от лед превърнах те в река,

но ме спират страховете,

че ще угасиш ме с твоята вина....