"И слънцето се скри. Крещях "Атака!".
Разкипях се от инат и самота.
А ти се ужаси и с глас заплака,
загледана във парната мъгла.
И в тази вечер девственолилава,
усетих болката в очите ти едва.
Отвърнах ти с любов. И чак тогава -
превърнах се във твоята сълза..."
Това си харесах особено!Стихът е много мелодичен целият,на места малко наивен,може да поработиш върху това,защото определено има потенциал в поезията ти. Успехи!
Но не забравяй , че не са толкова противоречиви огъня и водата, колкото ти се струва и не е задължително да пострада единия, особено ако водата позволи огънят да я кипне от ........... защо не страст Хубаво е
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.