Като вулкан е моето сърце сега...
Как чака то дъжда.
Дъждът се крие в твоето сърце прозрачно,
търсейки ключа за него, вън е още мрачно.
Чакам пушека да утихне
и дъжда да го разсее.
Отключиш ли своето сърце,
ясно ще бъде нашето небе.
Кристалните ти дъждовни капки
как мрака над мен озаряват
и със щастие те пак ме даряват.
Не зная как във моя живот се появи ...