Гръм и мълнии душата ми раздират,
буря зла във мен бушува
и ръце от огън в хладен дъжд утеха дирят,
бурни пориви във мислите нахлуват.
Неспокойна е душата ми творяща,
няма миг покой и няма кът за отдих,
всеки миг разбива лед тя - вряща и кипяща,
ала пак е недоволна, иска още много...
Ненаситна е душата ми гореща,
иска думи жарки, иска огън - слово.
Ала как, когато с мисли ледени насреща
пак прегръща ме светът - отново и отново!...