Спомени за миналото, попарват ме като искри
Идващи от старо огънче в сърцето ми, отказващо да изгори.
Година след година, спомените избледняват,
Но раните в душата май за цял живот остават.
Любов ли беше или просто увлечение - не знам,
Има ли значение, щом усетих страшна празнина когато ти не беше там.
Чудя се понякога, дали си мислиш ти за мен?
Както аз за теб се сещам всеки божи ден.
Не ни е писано, вече сигурен съм в това.
Може би в друг живот ще срещна твоята душа.
Сбогом мила, аз не съм за теб.
Огънчето в мен обаче ще гори и занапред.