Огънят на любовта

Feb 10, 2011, 10:51 AM

Poetry » Love

878 0 2

Денят, в който те срещнах аз,
спря да върви и време и час!
С нежната си усмивка ме дари
и тъжното минало от паметта ми изтри!

Дали случайността присъствието ти
              ми подари...
или винаги до мен е трябвало да
              бъдеш ти?
Радваш ли се на това... не знам!
Може би за теб е било по-добре
да останеш сам...
Знам само, че животът ми се промени,
когато със сияещия си поглед ме озари!
Хвана ме ти за ръка и
разпали в мен огъня на
                  любовта!
И вече не може да бъде потушен!
Искам да останеш завинаги до мен!
Не искам от теб да се отделям,
а радостите и скърбите да споделям!

Вече е твое моето сърце!
И ще бъде твое...
докато умре!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mayer77 (Мартин Мавров)

2011-02-17T02:47:49+02:00

Може би ти самата си "Мистерия неразгадана" , но виждам че чудесно се справяш с разгадаването на мистериите на сърцето! Поздравления!
myworld (Аз)

2011-02-12T04:00:16+02:00

Невероятен стих!