Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо
причината намирам за живот.
Ръцете му са силни… не е грешно,
че огънят му сякаш е крило,
което се извива диво, жадно,
до острие заточва всеки ръб
и символи гравира безпощадно.
До капка изпарявам всеки дъжд ...