.. сътворяваш ме и ме разрушаваш...
(Огънят – Похитителят на Времето и Сърцето ми... )
Душата ми номад. Подир номада.
След стъпките ми – пепелища.
Безкрайности. Криле. Атавистичности.
И две ръце. За стряха. И огнище.
Дали в безлунна нощ приши ме с кръпки.
Току ме палиш и припламвам лудо.
Не ме е страх в жаравата да стъпя.
Във танца ме е страх да те изгубя.
Познавам как цветът прашец разпуква.
Опит и звезден в щастието свое. ...