Ох, сине!...
на сина ми Росен
–Ох, Боже!Къде ли е тази нощ мойто момче?
Сам никога нощем преди той навън не е късно бил!
–Така ще си хиляди нощи сама занапред!
Момчето е вече голямо и тръгва по пътя си.
–Ох, Боже!Но мен ме е страх!Той е още дете!
До вчера търкаля по пода мечоци, камиончета...
–Нали ми се молеше той бързо да израсте?
Послушах те, виждаш...Днес гони тавана отрочето!
–Ох, Боже!Той ни горна дреха, ни хляб си е взел!
Къде ли трепери там, в тъмното и на студеното! ...