~&*~ Охлювче...

Навън е лято,

А при мене вихри се студа.

СТУДЕНО Е!

Обличам своите палта.

Но той просмуква се

и обездвижва ме.

Парализира моята душа.

Едно след друго

Всичко взима ми,

При все, че завивка след завивка

върху себе си редя...

Не виждам се!

Превърнах се във купчинка от плат.

Затворено е...

И сякаш вече не така студено е.

Дали ще мога да заспя...

Ръцете ми като мастило са.

Едва държа писалката със тях...

Долавям зад дебелата стена от плат,

Че вънка звуци на веселие разливат се...

А тук - при мен е дъжд и град.

Градушката от плачещи кристали

Немилостива е...

Наказва ме.

„Защо.” - не питам вече.

Просто спрях.

Рисувам бели чаши със ръката си мастилена...

Събирам в тях вселенския ти гняв.

От дъха ми сякаш малко тук

Пространството затопли се.

А дъждът не спря,

Но в топъл дъжд превърна се.

И така затрупана под тези дрехи

Сякаш вече аз не бях.

Притисках плътно платовете им

Като сукалче, търсещо гръдта.

ВЪН СМЕЯТ СЕ!

При мене тъмно е.

ВЪН ЛЮБЯТ СЕ!

А мен целува ме Мраза.

ВЪН ДЪРЖАТ СЕ ЗА РЪКА!

А моите ръце на чуканче

Сиротно сини са.

Копнеят скрити под плата.

ОХЛЮВЧЕ!!!

От тези, дето свой Дом нямат си,

А съграждат го от всичко друго,

Но не и от земя...

Охлювче.

Голичко.

Оставящо лепкава следа,

Която тъй блестяща е

Като слюда на дневна светлина...

~&*~

Плачеш ли!?

Плача заедно със теб сега!

Заради тебе в охлювче превърнах се.

Без Дом, защото той при тебе е...

За себе си оставих само няколко палта.

С които днес обличам се

При все Слънцето навън.

Раменете ми остави непрегърнати.

А слюдата - следата от душата ми,

Е вече само лепкава и неприятна слуз...

07 юни 2011 г

 самотно броене назад

Един листец разказва ти~*

И с дръжчицата крехка своя

Написа нежно в твоята душа...

Не нарисува макови полета,

но гушна чувствата ти

под плата.

(Л-Е)

http://www.vbox7.com/play:93f4b2f9