Sep 13, 2013, 8:55 PM

Охрана за душата няма 

  Poetry
381 0 3

Охраняват се обекти,

охраняват се лица.

Със ли или без респекти,

охраняват се слънца.

За душата няма само

охранителен режим.

Тя нуждае се от рамо,

та обект е уязвим.

Тя е вардена в засада.

Стреляна е със куршум.

От надпреварата ни страда

и е прогонвана със шум.

Наранявана със думи.

Тя - разпъвана на кръст

и във есените шуми

е посочвана със пръст.

Тя понася всяка мъка.

Тя от злото ни кърви.

На живота ни е стръка.

С нас тя винаги върви.

Неопазена остава -

нищо, че е вътре в нас.

За минута не престава

тя да чака своя час.

И напуска ни накрая

с ангелския си кортеж.

Тя си заслужава Рая

със божествен въздух свеж!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??