Ой, ти, вила-самодива
на И.П.
Айде море, да си вила, вила-самодива,
ама си лукава, че измамна и лъжлива!
Пусти момче да си оди, двори да си шета,
язе да ти кажем за Стопанката Ирена!
Вятър ли задуе, слънце ли ожари
камъни и дървья ил’ тучни ливади,
шета си Стопанка горе в Планината,
всички живи твари са и ней децата.
С песни укротява бяс и морна чума,
биле изварява с блага и обична дума
и души превързва, де са наранени.
а пък Рйко и се радва и тъче премени.
Всеки ней послушен, търси кротка дума,
да го топли у шубрак и ширна друма!
Ней не ù минават, пакостите злостни,
дето по нощите вършите, чумосни!
Айде, пущи момък, дома да си иде!
Сили да му пиеш, тебе ти не требе!
Росни го с росица, душа да не дреме!
Змей Горянин иде, булка да те земе!
© Лъки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Колорит...!!! "Чуваш ли, чуваш ли, твоята песен шарени черги тъче и по земята на старите българи буйни огньове кладе..."
-
Усмивка!
-
Пука ми на мене, кой ми пише двойки!
В наше село знаат 'сичките девойки-
я съм луда гиздосия, шетам си отколе
на различни хрумки, придошли от горе
Мене друго ми не треба-сал една усмивка
да си я закича-китка,стръкове иглика!
С ней да росна сите -стока и другари,
дните ни да греят -слънчеви пендари!
Благодаря на всички прочели, коментирали и усмихнали се! -
В стила на народната песен и диалект.
интересно, весело и забавно.Развлекателно и покачва настроението.
Поздравление за хрумването и песента! -
Като в народните песни, красиво и истинско! Сигурно затова толкова много ми хареса!
Поздравявам те! -
Убаво пишеш, моме шарена. Шарена, още писана. Като малка стопанка на голяма къща си. Оти ми е арно да те гледам как разтребеш.
И не си измамна и лъжлива, а си лъвче с руйна, руйна грива. Оти, че ти дойде Змей Горянин, да ти стане истински стопанин.
Добре ги къдриш, Лъвице! Отпусна ми душата, че ми бе малко стегната.
Лека вечер и до следващото стихо!
П.П. 6 от мен, че един ти писа 2.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
