Окото на душата ми проглежда
с усмивката на твоето сърце.
И същността ми галиш не с ръце,
а с нежността на истинска надежда.
Омаята на любовта повежда
към звездосвят със хубаво лице.
Окото на душата ми проглежда
излюпено от слънчево яйце.
Пиши по моята съдба с перце
на дивната поезия. Изрежда
стиховете с лекота- крилце
талантът ти и всичко в мен зарежда. ...