Обиколих света разтворен в окото на птица
И се върнах на прага от който бях тръгнал
Измита беше тревата и растеше буйна коприва
из диханието земно подобно на пъкъл
Като бог и животно летях и пропадах
По шосета небесни и земни пристанища
Теб да те видя неистово чаках
изпод печатните заглавия на някоя страница
като пъпките пролетни, като посеяно цвете
тъгата у мене свирепо поникваше
и заедно с мене плачеше често небето
и моята мъка сякаш разбираше ...