May 26, 2007, 9:29 AM

Окото на ястреб 

  Poetry
888 0 15
Той е винаги буден. Пазачът на мисли.
Кехлибарът в окото му нощем узрява.
Поверих му без страх песента на звъниките.
( Ако падне и лист - светът онемява.)

Поверих му и пътя. Небето над хълма.
Веда. Млечния път. Всички свои съзвездия.
И звезди-остриета бдят над съня ми.
Докато се сбъдне, когото предрекоха.


И докато тъгува сърцето на птицата,
расне лунния диск. И достига до цялото.
Нощем тихо въздишат небето, звъниките.
И очакват съдбата в окото на ястреба...

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??