Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата...
Неверници доброто продават.
Излишъци няма, глад...
Но богатството"Дилиман няма"
Тишина, след буря дърветата стенат.
Чуваш ли вятърът в стон е обвит.
Гълъби, пратеници на Бога...
не летят с оковани крила.