Apr 10, 2024, 9:14 AM

Оковани крила 

  Poetry
374 1 1

Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.

И все да потъва в манна небесна.

Лъжата пипалата протяга и въжето

гърлото стяга. Защо бе, Народе.

 

Сълзи давят душата...

Неверници доброто продават.

Излишъци няма, глад...

Но богатството"Дилиман няма"

 

Тишина, след буря дърветата стенат.

Чуваш ли вятърът в стон е обвит.

Гълъби, пратеници на Бога...

не летят с оковани крила.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,Вики за подкрепата и разбирането към моето скромно писане и за любими!Радвам се че някой са ме посетили само за да прочетът написаното от мен без да очакват да им се върне ,посещение или коментар!Не задължават ,коментирах,коментирай!Благодаря ви ,Найстина!За мен е важен ПРОЧЕТА"!Хубава вечер!
Random works
: ??:??