Оковите на времето

Dec 5, 2007, 9:32 AM

Poetry » Other

660 0 1

Времето бавно и тихо отминава,
плахо и на пръсти се изплъзва пак денят,
стрелката на часовника дванайсет подминава -
тя е лека лодка по река на вечността.
Удари отсечени, мигове премерени -
животът ни тече в ритъма на точността.
Часовникът подсеща ни колко сме ограбени -
превръща се секундата в част от участта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Оковите на времето

Want to read more?

Random works