Jun 1, 2018, 12:42 AM

Оковите ни 

  Poetry
552 0 0
Вселената ни безкрайно се простря между двете щипки на окаченото пране, което хвана плесен.
Животът ни не е лесен,
да съществуваш в несъществуваноето на простия живот
и да гледаш право в очите старецът едноок,
трябва да си смел.
Но фатално е, когаго
забравиш...
Когато забравиш, че не си истински.
Просто частица от тяло, което не виждаш,
душа, която не познаваш.
Мирно! За всички жертви на нямата си история и пустия пейзаж сред тях,
нека никой не повтаря техния грях

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димана All rights reserved.

The work is a contestant:

Накъде вървиш, човеко? »

51 place

Random works
: ??:??