renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
Nov 5, 2011, 12:16 PM

Окрилен 

  Poetry » Love
618 0 4

Ръце размаха... Искаше да са крила.

Да бъдеш птица волна, над света кръжаща.

А аз до теб навреме бях дошла -

жената с главно "Ж"! Жена - любяща!

 

Във твоите криле бях пръсти впила,

по мой си начин те обичах, без умора,

снагата си около теб обвила -

като бръшляна, плъзнал там, по двора...

 

Поисках да съм сляпа за живота,

от който идваш и където бе запътен...

Живеех само за мига сиротен -

във който казах "Да" с ума - замътен.

 

Приех те, с всичките злини човешки,

защото знаех, че любов ни свързва.

И нямаше да има вече болка, нито грешки,

пред теб заставах, бях за всичко първа...

 

Духът си силен въплътих във тебе,

ти стана мъж - солиден и уверен,

доброто засадено в теб растеше -

бе моят дъб, пред бури непреведен...

 

Дошъл бе час да пусна мойта хватка.

Крилата да разпериш и да литнеш...

Макар без мен - в целувката ми кратка,

помолих сладостта ми да запомниш...

 

Крилете пуснах, ти бе мойта гордост...

Така жадуваната свобода прегърна

и, щом се налетя, щом вкуси тази радост -

при мен в гнездото кротичко се върна...

 

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??