Окрилен от слънцето политам
към далечни, бели брегове.
Звездни дири срещат се и сплитат,
ала пътят странен ме зове
и не сещам - с гарванова сянка
мрак припада след добрия ден.
Клепките горят, болят за дрямка,
но тревожно ехо вие в мен.
Островърхи облаци ме гонят,
дъхащи от ноздрите си хлад.
Идат като черна преизподня,
натежали с мегатонен град. ...