Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.
Този дързък октомври подгони
от небето най-сините облаци.
С плащ във сиво все ромони
сякаш рони небесни сълзици.
Запоти ми стъклата с дъха си,
и защото студен и навъсен
не поканих го вътре в дома си,
той на прага остана бездомен. ...