Във годината влезе влажен октомври
и разтръска косите си мокри.
По капчука със ноти дъждовни
той засвири и застла ги мъглите.

Този дързък октомври подгони
от небето най-сините облаци.
С плащ във сиво все  ромони

сякаш рони небесни сълзици.

Запоти ми стъклата с дъха си,
и защото студен и навъсен
не поканих го вътре в дома си,
той на прага остана бездомен.

Аз за малко съм му още сърдита,
че забавя златното циганско лято,
дето шарки с палитри рисува
и небето покрива с крилата на ято.

Но когато пропусне лъчите
от небето да стигнат земята.
Най-красивият танц със листата
ще танцуваме с него пак двама.

Ще налея от виното - новото.
Ще му сложа блюдо най-богато.
Развесен и щедър октомври,
ще ме накичи цялата в злато.