Октомври...
Той пак е влюбен вятърен хлапак,
душата ми във шепите си сбира,
за двама под небесен похлупак
една любов през времето пулсира.
Сред есенните листи аз вървя
и следвам свойта огнена посока,
завивам се понякога с дъжда
и все раста безкрайно светлоока.
Усещам го във мойте дълбини –
мълчи ме в тихо-цветно единение,
сред спомени живее за преди ...