Октомври е облещен като тиква,
в която не гори фенер, а есен.
В клепачите му чакан дъжд изниква,
полял прощална лястовича песен.
Листата падат в шарени воали,
изящни като прима-балерини.
Луната се разтваря избледняла —
бълбукаща таблетка витамини.
Октомври нарисуван е с боички,
оранжево-щастлив и жълто-тъжен.
По нещо взема. И дарява всички
с едничък ден, за който си му длъжен. ...