Октомври не пита
Октомври е странен, октомври е кратък,
сезон на тъга и изгряващо слънце.
Октомври е мой и е твой отпечатък,
щом още не пуска очите ни матови,
пречистил с дъжда си прозорци безсънни.
Понякога светъл, понякога мрачен,
все още октомври е с глас на щурчета.
Реши ли веднъж като облак да плаче,
кристално е крехък и става прозрачен,
потърсил подслона в косите ми ветрени.
Октомври изстива, когато не може
веслата да хване в пристанищни лодки.
Изпраща им вятър, вълните тревожи
и вече в света ни от простичък сложен,
студените тръпки намират си брода.
Октомври е есен и златна корона,
художник, в ръцете си с пъстра палитра.
Той знае в душата ми стон да отрони,
естествен пристига и тръгва сезонно.
Защо го обичам, до днес не попита.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И от мен поздрав за интересния и богат изказ, вдъхновен от топлия октомври. Хубав октомврийски уикенд ти желая
-
Да, есета е любимият ми сезон. Харесвам пъстротата на топлите и цветове и дъждовната и меланхолия.
Благодаря на всички, че спирате при мен! -
Обичат го всички поети,
Октомври в куплетите свети? -
И защо да пита? Нали знае, че го обичаш?
-
Присъединявам се към харесалите, Ани!...
-
Хареса ми...
-
Хубаво е, Ани! Много!
-
Портрета харесах.Октомври навярно
и той би гордял се със твоите краски.
Нали е от племето мъжко на вятъра
все гони Михаля макар и отчасти.
Докато да дойде и вече си тръгва,
след него въздишки, а той си нехае.
Но есенна обич, дори и излъгана
в сърцето щастливи дъгички чертае.
Аплодисменти за невероятния замисъл и оригиналната постройка! -
Приятел е октомври на поетите!
Все още пази спомените летни...
Все още пресни са следите
на слънчевите ласки грейнали в душите!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
