Невидимо докосва слънчев лъч
дремещия, есенен следобед,
а веселата, детска глъч
прилича на вълшебен полет.
Този топъл октомврийски ден
пак събужда ме от сън.
Радва се моментът вдъхновен
на римите с кристален звън.
И тича с радост моята душа
по пътеката на вечността.
Дори посоката си да сгреша
аз вярвам в своята мечта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up