Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
Sep 30, 2021, 11:44 AM

Oктомврийски вятър 

  Poetry » Other
575 2 6

Сладкото от дюли жълти

детството напомни.

Спомен палаво нахълта

с две очи огромни.

 

И лъжицата облиза,

палаво намигна:

— Баба и да е наблизо,

няма да ме стигне.

 

Отчупи ми - там в долапа,

питката ухае.

Знаеш колко бързо лапам,

после ще играем.

 

Лепнат устнички и пръсти,

сладък сок покапва

и с лъжицата чевръсто,

баба пак ме цапва.

 

Детски спомен, поомазан,

тича и се смее...

Аз пък, както се оказа,

още знам къде е,

 

онзи октомврийски вятър,

който все ме връща,

в дом най-свиден на Земята,

в бабината къща.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??