knqza (Даниел Стоянов)
162 145
Oct 3, 2009, 9:02 PM

Октомврийско небе 

  Poetry » Landscape
604 0 4

Вперих поглед в октомврийското небе

скрило слънцето на знойното ми лято,

а по него хиляди криле

отлетяха до последно ято.

 

И застла земята мек килим

в багри жълти и червени,

вятър северен, неукротим,

брули всички клони позлатени.

 

Подир отрони се една сълза

отвисоко, падна върху мене,

как за миг дъждът не закъсня,

като гвоздей в есенното бреме.

 

Сгуших се в брезентовото яке,

с топли мисли да отмина

предводителя, донесъл знака,

че след него идва дълга зима.

 

 

 

 

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??