Преболях те. Отминаха раните.
И в съня си дори те забравих.
А че днеска те сещам... спонтанно е.
Късче мисъл - какво да направя.
Ще приседна след малко на масата,
с черен мОлив след миг ще те скрия,
импулсивни са мислите, спазмени,
ще ги плисна по късче хартия.
И след дъх ще си вече отминала
във графитено кривнали струи,
изкривена, неравна, изсипана,
ще те свия в листА... и потуля, ...