Защо към други брегове да плаваш,
ако си пуснал котва край Неапол?
Красивите му гледки приковават, вкаменяват.
Везувий спи и не е ясно кога отново ще изхвърли лава?
Защо да водиш битки, ако можеш елегантно,
с аргументи да се възмущаваш,
ужасът от неизбежното с лъжи и хумор да отлагаш?
Уреденият живот, колко хора сублимира,
в удоволствия и в кариера, и смислен ли е всъщност,
ако си се вкопчил в него като гнида?
Самопогребахме се живи в детски сънища
за свят без граници, без съпротива ...