Присмех (Ралица Желева)
12 25
Oct 21, 2007, 5:11 PM

Олово 

  Poetry
637 0 3
 

Не мога да те чакам зад ъгъла отново.

Да те търся в нещо друго, в думи две.

Разпръснах се като отливка на олово,

И няма  топлина, за да ме събере.


След мен метален звук се влачи -

оковите ми с форма на крила.

И зад гърба ми хилят се палачи,

с качулки подминават ме тела.


И сочат ме със пръст и плачат,

а аз се губя между тях.

След себе си мечтите влачат

отлетия в решетки смях.


И хиляди са, те са като мен,

с сърце еднакво и различно

и в този чужд и общ ни ден

няма нищо свое,

              и няма нищо лично.


И те те търсят. Теб и мен...

Намират те в оловни страсти.

Но ти отдавна си студен,

а аз - разпръсната на части.


Търкулвам се в една от тях,

на пода падам и се чупя.

В кръга лицето си видях,

Но... Нищо. Ново ще си купя.


Тръгвам с другите натам,

качулка на главата слагам.

И няма вече мъка, плам...

И не. Не! Не мога да те чакам.

© Ралица Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??