Сякаш ме омагьоса, оплете ме в косите си и не ме пусна, погледна ме в очите и ме накара да мисля само за теб, докосна ме и сякаш се парализирах, не можех да помръдна, не можех да избягам от този плен. Усмихна се и... заслепи ме, не виждах друго, освен твоето лице, не усещах нищо, освен твоето докосване, не чувах нищо, освен как ми шепнеш: "Обичам те", не чувствах нищо, освен тази болезнена любов, но не исках друго, освен това да те забравя, да избягам от теб и да не се върна никога, да напуснеш живота ми, който вече е безсмислен. Не мога, не мога да избягам от теб, не и докато съм жив. Прегърни ме по-силно, сложи глава на моето рамо и слушай... слушай, за да чуеш как издъхвам, как намира покой душата ми.
Много правилно си го казал.Да-любовта наранява,но има и хубави моменти,когато не можеш да преместиш поглед и си мислиш че би прекарал вечността взирайки се в човека до теб...Може би това което е по-хубаво от мъж който пише стихове е мъж който пише любовни стиховеПоздрави от мен,продължавай да ни омагьосваш с поезия!
Напротив справил си се според мен със задачата си да опишеш онова което те вълнува...тя си е отишла, омагьосала те е и си е отишла ...пред теб е въпроса "защо?"...Защо става така ли??...хммм...хората са глупави, и заблудени...и страхливи най -вече, не се нараняваме от любов, а от страх...
хубав стих най-добрия, който имаш !!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.