Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити,
но спрях вече като куче да вия.
А стихове – печално лековити,
в душата ми гнездо са свили.
Коя съм – не можах да разбера.
За всички малки радости останах глуха.
Нечестно, но лесно е теб да виня
за моята житейска несполука. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up