Oct 27, 2007, 2:03 PM

Омраза 

  Poetry » Love
1055 0 2

Забрави какво се случи!

Забрави за нас!

Защо пак в душата е мраз?

Нима параноя беше любовта голяма?

Ти започна. Ти реши, че искаш да си с мен - ти!

А накрая ме умори.

Мечти напразни, години омразни.

Взе ножа и го заби направо във сърцето ми.

Ти разбра, че то ти принадлежи и реши:

така безпощадно ме унижи!

Галеше нейните очи и коси,

и не се посрами -

поглед от мен не свали.

Защо?

Реакцията моя важна за теб беше.

Ревност ли - не ревнувам!

Тази дума не я познавам.

Но омраза - направо ти заявявам,

че с нея към теб аз оставам!

© Габриела Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??