Оковите скъсани в краката ти,
очите ти вързани за сетивата ми,
когато летях с птиците - ти падаше
с поглед палех те - след капризи бягаше.
Мойта омраза - прашинка в душата ти,
за голи истини вече страшно е,
нека кажа, че чувството грешно е,
не омраза е в мене,
а любов диво стене... проплаква
от въздишките нощем.
Моите сетива будни са... не угасват
луната с усмивка застанала ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up