Тихо е вън и сковава се всичко,
но не времето, а сърцето ми заглъхва.
Туптеше силно и бързо препускаше,
с мисълта, че беше в него довчера.
Плаче самотно с кървави сълзи,
не мога да ги изтрия, тежи ми.
Боря се да не го загубя за винаги,
щастливо да бие, не да тъжи.
Не чува какво му говоря, мълчи,
предадено се чувства и го боли.
Обърна ми гръб, мрази ме вече,
излъгах го, съкрошено е от мене.
Липсва ми смехът и радостта му,
бленувам да го видя както преди.
Не иска да бъдем отново приятели,
за да не го излъжа, тъгува и пищи.
© Джимбо All rights reserved.