Омръзна ми да пиша за тъгата. Омръзна ми да гледам как слънцето игрява, а в душата ми все още да е тъмно. Омръзна ми да сядам пак сама и дори и сълзи да не мога да пророня. Омръзна ми все някого да чакам, а Самотата да ми се усмихва злобно. Омръзна ми около мене всички да се смеят, а сърцето ми да се изпълва с болка. Омръзна ми отново дните бавно да се нижат, а часовете да се сливат със безкрая... и все пак Човека още да го няма. Омръзна ми, а чакам, но докага така...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Търпение , ще дойде пак.
Е може би не със същото лице .
А за стиха ти , получило се е добре .