Как всичко бързо отминава,
как щастието безвъзвратно се стопи.
По дяволите! Нищо не остана.
По дяволите! Как боли.
Омръзна ми да съм самотен,
като забравен пъпеш на бостан.
Загнил, от червеи прояден,
от хищни птици накълван.
Омръзна ми от оптимизъм,
Къде са силните неща?
Къде е този магнетизъм,
събиращ хората със любовта?
Омръзна ми да съм нещастен,
омръзна ми до гуша тази самота.
Пред злобата да съм безвластен.
Защо не идва краят на света?
© Деян Димитров All rights reserved.
Поздрав за стиха!!!