tatyanaaa (Татяна Вълканова)
6 28
Jan 5, 2013, 12:03 AM

Оная 

  Poetry » Love
886 0 4

Ще ме мислиш... и след много време,

когато ти си тук, а аз в безкрая,

обещай си този път да не потръпнеш 

при мисълта за любовта си със оная.

 

Накарай кожата си тихо да кротува

и тръпките побили захвърли,

не, не си помисляй да ù се обадиш,

да, телефона си счупи и утеши...

 

Когато името ù чуеш, се обръщаш,

в тълпата все я търсиш и защо?

Уви, сега разбираш, че контрола губиш,

над празнотата, че я няма, вън вали...

 

Пулсът ти не бие бавно и безсилен,

усмивката си не лепи нарочно.

Върху купа от листове, захвърлен,

с измачканите спомени, порочно...

 

Цигарата ти догоря, а ти все мислиш,

нали загърби миналото от година?

Оная... Все заради нея се обърква всичко,

бъдещето ти ще иска нея, ала си замина...

© Татяна Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??