Не съм вече ,,онази тихата“,

стояща кротко в ъгъла.

Не съм и ,,онази невинната“,

която дълго всичко е разбирала.

Не желая да съм наранявана

повече от усмивката, която

Хиляди сълзи е прикривала.

Не искам душата ѝ да е пустинята,

която историите на стотици е съдържала.

Не съм ,,онази милата“,

която от тишината е погълната.

Нито съм ,,онази предишната“

отново прощаваща постъпката ти.

Няма я онази ,,тази скромната“,

която в робиня на чувствата е

превърната.

Няма я вече ,,безмълвната“,

лъжите на останалите преглъщаща.

От днес ще бъда ,,тази с волята“,

в птица с крила превърната.

Ще бъда ,,тази свободната“,

която е премахнала задръжките.