Онази лудост, дето в мене диша
хрипливо и накъсано, и влажно,
която от очите ми извира
и хапе мислите ти безпощадно,
онази лудост, дето все ме прави
до болка - неразбрано онемяла,
която все зазижда чувства в длани,
която все осъмва разпиляна...
Онази лудост - тя ще ме погуби.
Не се научих да живея лесно.
Препъвам се. Умората ме плисва.
А идва есен. Като за последно. ...