Помниш ли онази нощ, кажи,
себе си ти дадох, а ти на мен - само лъжи.
Помниш ли онази страст, която ме изпепели,
а ти какво: просто нямаше кой да те задоволи.
Помниш ли, една лъжа не казах
и осъзнавам, сама се порязах
на острието - безличието ти,
кръвта течеше, видя ли ти.
Видя ли сълзите след това,
болката от онази празнота.
И съжалява ли, че не съжаляваш,
защото знаеш, че пепел разпиляваш.
А сърцето дори не осъзнава,
че някой му се подиграва.
И пак неговото то си знае,
този някой не спира да желае...
© Върбинка Асенова All rights reserved.