Спомни си за онази тишина,
в която, неми, миговете спират.
Във нея няма разум и вина.
Във нея слепи чувства се намират.
Спомни си за ония две ръце,
които сутрин сбираха звездите.
И как плетяха ми от тях венец,
а той в косите ми все още скрит е.
Спомни си за очите ми - бадем,
разцъфнали с цвета на пищна младост.
Те още са вълшебният мехлем.
Те още пазят тихата ти радост. ...