Nov 11, 2019, 1:22 AM

Онази вечер и завинаги 

  Poetry » Love, Other
415 0 2

Две жарки кафеви искри,

ще срещаш все сред тълпата.

Две любящи кафеви очи,

на твоята стара позната.

 

Изтръпват при всяко движение,

мислите бавно отплават.

Всеки поглед – пак поражение

и двете очи се предават.

 

Въоражен с огнестрелна китара,

смъртоносен спусък са струните.

Стреляш по всеки във бара,

летят бясно куршумите.

 

Отвън задава се тихо зората,

измества нощния мрак,

а в главата на твоята стара позната,

звучът думите: ,, Искам пак, и пак, и пак!"

 

 

© Лорийн Мусакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??