Онези бeлокрили птици,
които съзрях в очите ти
през кристална завеса сълзи,
в тях видях сбъднатите си мечти.
Онези скрити сияйни слънца
в гънчиците по челото ти
направиха сълзите пролетни деца,
затанцували дъги по моите устни.
Онези гъделичкащи перца,
в които се превръщат грубите пръсти.
Магия от розовите стъкълца,
през които те гледах или от смеха ти.
Онези променливи сезони,
окриващи и скриващи душата ти.
Не сме просто образи огледални,
две цялости, но заедно-пълноценни.
Онзи, в който се влюбих.
Онази, в която ти се влюби.
Привилегията да се обичаме същите,
но шлифовани от стари грешки.
© Таня Атанасова All rights reserved.
но шлифовани от стари грешки.``
...
Сетих се за поговорката: "Вълкът козината си мени, но нравът - не..."
Страхотен финал! Наистина грешките учат (шлифоват) макар и да не ни предпазват от нови... Ех, много мога да разсъждавам... Поздрави!